Микробиом

Микробиом: значението на начина на раждане, хранене и околна среда

Тази статия се базира на проучването на Tien S. Dong и Arpana Gupta от 2018 година

Ние, като хора, живеем в чудесна симбиоза с бактериите. Всички бактерии в нашето тяло наричаме “микробиом”. Те се намират в стомашно-чревния тракт, кожата, устата, дихателните пътища, очите, влагалището и т.н.

Микробиомът е тема на проучвания през последните десетилетия. Той е наричан дори “втори мозък” и има силна връзка между начина на хранене и цялостното ни здраве. Много фактори като хранене, начин на раждане, кърмене, стрес, лекарства и т.н. могат да повлияят на чревната ни флора и на определени заболявания.

Микробиомът ни е общество от микроби, които наброяват над 10 пъти повече клетки и над 100 пъти повече гени от останалите в тялото ни. Една от основните задачи е ферментирането и производството на енергия от нехраносмилаемите фибри, но има и роля в имунната ни система, хомеостазата и при определени заболявания.

Част от бактериите изхвърляме ежедневно чрез изпражненията, а всички те се размножават всеки ден. Микробиомът е част и от имунната ни система, което е изключително интересно. Бактериите могат да ни предпазят, но могат и да ни разболеят. Вярвате ли или не – те влияят и на теглото ни. На темпото ни на остаряване и дори на настроението. Нашият микробиом е толкова специален – точно като отпечатъците на пръстите ни, зениците ни и т.н.

Фактори

Микробиомът ни се влияе от различни фактори – къде се намираме, с какво се храним, колко пътуваме, медикаменти, начин на раждане, стрес, а дори и какво и как са правили родителите ни. Интересно, нали?

В тази статия ще разгледаме някои от факторите, които имат влияние върху микробиома ни.

Фактори от околната среда

Интересен факт е, че 22-36% от микробиома се свързва с външни фактори и само около 1.9-9% с гените ни. Бактериите съществуват в нас и около нас. Те тежат няколко килограма. И се делят на различни видове – например пробиотични, гъби, паразити.

„Лошите бактерии“ се наричат патогени. Те могат да имат много бързо влияние върху нас и да причинят неприятни последици. Някои веднага предизвикват симптоми като диария, температура, повръщане (тези симптоми обикновено са естествена реакция).

Първите 2 години са съществено важни, включително начин на раждане, хранене, здравето на майката, хигиена, медикаменти и т.н. Да погледнем в повече детайли:

снимка: източник

Бременност, раждане & кърмене

Бременност

Според различни проучвания микробиомът по време на бременността има огромно значение и всичко започва още тогава, тъй като е възможно част от бактериите да се прехвърлят в матката.
Раждане

Това е ключов момент и първия досег на детето с бактериите. При вагинално раждане, бебето “обира” бактериите от майката. Вагиналните бактерии се променят по време на бременността и се различават от тези на небременни жени. При цезарово сечение разликата е огромна. Тогава бебето има допир първо с кожата (и то не е сигурно, че първата кожа, която докосва е майчината, а не лекарска). Бебетата нямат щамовете Lactobacillus, Prevotella и Sneathia, а кожните Staphylococcus, Propionibacterium и Corynebacterium. Родените оперативно деца имат по-късна колонизация на определени бактерии (като Bacteroides and Bifidobacterium). Наблюдават се разлики при децата родени естествено и оперативно до поне 7-та им година. Някои заболявания като цьолиакия, астма, диабет тип 1 и др. вероятно имат връзка.

Последните години се използва метод, при който детето се “намазва” с вагинални секрети веднага след раждането, именно в името на микробиома. Но дългосрочните последствия от такъв тип дейност не са ясни и вероятно нямат същия ефект като естественото раждане.

Разбира се, бактериите на майката се прехвърлят в детето не само чрез раждането, но и чрез кожата, устата и целия храносмилателен тракт.
Кърмене

Стъпката, чрез която получаваме най-голяма част от бактериите, разбира се, е храната. Точно като вагиналния микробиом, така и микробиома в кърмата се променя според възрастта на бебето и е свързан със здравето на майката. В кърмата преобладават щамовете Corynebacterium, Ralstonia, Staphylococcus, Streptococcus, Serratia, Pseudomonas, Propionibacterium, Sphingomonas и Bradyrhizobiaceae. Кърмата също така съдържа пребиотични компоненти като олигозахариди. Те промотират растежа на Bifidobacterium. Този щам помага за потискането на патогените и помага бариерната функция на червата на детето.

Както при раждането, така и при децата, които са кърмени и тези, които са хранени с адаптирано мляко, има разлика. Вторите имат по-малко разнообразие и изобилие дори след първата година. Кърменето се свързва с предпазване от астма, аутизъм, диабет тип 1, докато храненето с адаптирано мляко има връзка с възпалителни и автоимунни процеси.

При последвалото захранване с твърди храни, разнообразието от микроорганизми се увеличава.

И още…

Антибиотици

Употребата на антибиотици играе важна роля. Всички знаем, че антибиотиците убиват не само лошите, но и добрите бактерии. Дори при прием на антибиотици на майката преди забременяване, това може да има отражение върху детето.

Хранене

Западната американска диета (мазнини, захар, преработено месо, преработени зърнени храни и липса на фибри) води до възпаление, диабет, сърдечен риск, наднормено тегло и метаболитен синдром. Освен връзката с различни имунни и ендокринни заболявания, западният начин на хранене намалява и разнообразието на бактерии в чревния тракт. Заблязва се намаляване на Bifidobacteria и Lactobacilli и увеличаване на Enterobacteria.

Разнообразието и достатъчното количество прием на протеин има позитивен ефект върху микробиома.

Фибрите играят ключова роля, тъй като са храна за нашите добри бактерии. Препоръчителната дневна доза е около 30 грама фибри на ден. Те имат и защитна роля за заболявания. Един от механизмите, по който фибрите и микробиома влияят на здравето са късоверижните мастни киселини (SCFAs). Тези мастни киселини са продукт на ферментация на фибри. Те могат да имат ефект върху регулацията на гени. Диетите, богати на фибри, са свързват с по-голямо изобилие на пробиотични щамове.

Лекарства

Един от сигурните начини да повлияем на микробиома си е чрез лекарства. Антибиотиците са най-известните лекарства, които променят микробиома. Обикновено той успява да се възстанови, но цялостното състояние обикновено не е същото, което може да доведе до инфекции, атопични заболявания и метоболитен синдром. Според някои проучвания приемът на антибиотици може да има ефект до 4 години след това.

Не само антибиотиците, но и други лекарства се свързват със състоянието на микробиома. Инхибиторите на протонната помна (ИПП) и метформин например са лекарства, които се използват от над 100 милиона потребители в САЩ. ИПП променят флората на стомаха и увеличават растежа на бактерии в тънките черва (което може да доведе до SIBO) . В проучване с хора с диабет тип 2, които приемат метформин, се наблюдава промяна в микробиома.

Ежедневие:

Животни

Интересно е, че не само лекарствата, но и животните имат влияние върху микробиома ни. Според проучвания, допира с животни (домашни или селско стопански) се свързва с по-нисък процент детски алергии. Теорията е, че животните предоставят допир до определени бактерии в малки количества и това обучава имунната система. При едно изследване с 24 деца, разнообразието на чревни бактерии е по-голямо при децата, които живеят с животни. Според д-р Джош Акс (в книгата му „Яжте мръсно“) това да имаме домашен любимец е чудесен начин да имаме допир с по-голямо разнообразие на бактерии, както и да извършваме градинска работа.
Тютюнопушене

Огромен фактор в днешният начин на живот е тютюнопушенето. Известно е, че цигарите ни вредят по един или друг начин. Но последните години се обръща повече внимание и на връзката на устния, хранопроводния и чревния микробиом. Пушачите обикновено имат увеличение на анаеробните микроби в устата, което води до патогени. Смята се, че цигарите могат да повлияят не само на микробиома, но и на имунната реакция, възпаление и превес на определени щамове бактерии.
Стрес

Съществува много ясна връзка между микриобиома ни и мозъка – тези прецеси включва блуждаещия нерв, хормоните в стомаха, възпалителните процеси, производството на невротрансмитерите и т.н. Стресът може да модулира тази комуникация по начин, по който да увеличи дисбиозата. Стресът активира състоянието “бий се или бягай”, което води до производство на стресови хормони. При спокойно хранене и практикуване на медитация, микробиомът увеличава производството на късоверижни мастни киселини и противовъзпалителни процеси.
Наднормено тегло

Както вече споменахме, Западната диета, която е богата на захар и мазнини, често води и до наднормено тегло. Изключително интересен факт е, че микробиомът може да има отражение на качването на килограми като афектира изразяването на гени, метаболитните пътища и оста мозък – стомах. Механизмът, по който това се случва са производство на мастни киселини, промяна в енергията, чревни хормони и рецептори.
IBS

Фактори, които се свързват с IBS (синдром на раздразненото черво) са история на инфекции, промяна в чревната флора и т.н. Стрес в ранно детство може да промени микробиома и да доведе до IBS в последствие. Промяната обикновено се фокусира върху подобрение на микробиома, промяна в начина на хранене, ниско ферментируеми храни (FODMAP), определени пробиотични формули и т.н.

Прочети повече за микробиома:

Храносмилане

от aneliyakalcheva | юни 24, 2021 | Храносмилане

Много пъти сме чували, че ние сме това, което ядем. Но дали всъщност не сме това, което абсорбираме? В холистичната медицина почти всичко винаги се свързва с храносмилането и още Хипократ е казал, че “всички болести започват в червата”.