Храносмилане

Много пъти сме чували, че ние сме това, което ядем. Но дали всъщност не сме това, което абсорбираме? В холистичната медицина почти всичко винаги се свързва с храносмилането и още Хипократ е казал, че “всички болести започват в червата”.

Нека погледнем как всъщност прочита храносмилането, кои са органите, които участват и какво се случва най-общо казано?

Храносмилането е процес, който започва още от мозъка. Той получава сигнали под формата на зрение, слух обоняние, мисли. След това изпраща сигнали и стартира процеса на храносмилане – слюнкоотделяне, синтезиране на стомашна киселина, ензими и т.н.

Въпреки че си мислим, че храносмилането се случва само и единствено в стомаха и червата, всъщност точно тази фаза е много важна, тъй като поставя началото.

Състоянието, което трябва да достигнем се нарича „парасимпатиково състояние“ и най-общо означава да сме в покой, а не в стресирано състояние. Тъй като в противен случай, тялото не успява да се съсредоточи върху храносмилането и да произведе нужните ензими.

Понякога мислим, че проблемът е много сложен и търсим причина надълбоко, но всъщност е възможно ключът да се крие точно в тази първа фаза. Стресът е най-големият враг на храносмилането. Въпреки че няма как да го избегнем на 100%, може да направим малки стъпки към това цефаличната фаза да протича по-добре. Понякога може да консумираме изключително здравословна храна, но да не я усвояваме.

Спокойствие

Започнете храненето като отделите 1-2 минути, за да се успокоите, да дишате дълбоко и да се настроите на вълна хранене. Бъдете благодарни, спокойни и най-вече фокусирани само върху храненето, а не върху телефон и телевизор

Дъвчене

Храносмилането започва още в устната кухина, където въглехидратите започват да се разпадат; необходимо е храната да се разпадне до каша и да се получи хомогенна смес, в противен случай попадат цели парчета храна към следващите стъпки на храносмилането

БАвно хранене

Да се наслаждаваме на храната и да я усещаме с всички сетива – да усещаме аромати, да наблюдаваме форми, да докосваме текстури. Да се храним бавно, осъзнато и да сме в дадения момент

Когато дъвчем храната, зъбите започват да я смилат, смесвайки я със слюнка.

слюнчената амилаза разпада нишестените въглехидрати
лингвалната липаза започва да разпада определени мазнини

Храната в устата се превръща в болус и започва да се движи по хранопровода и няколко минути по-късно се оказва в стомаха. Той има роля на антибактериална “чакалня”, съхранява храната и е един вид “блендер“.

Стомах
Стомахът има няколко основни роли:

дезинфекцира храната и стомашните сокове
разпада хранителния протеин
освобождава определени храносмилателни вещества от храната
началото на стомашната фаза

Стомахът има нужда от стомашна киселина и ензими. Протеините стимулират отделянето на гастрин. Гастрин, заедно с други химикали, казват на специфични клетки в тялото да произведат стомашна киселина (HCL – солна киселина). Стомашното pH е между 0.5 – 3.0 в празен стомах и 4 – 6.7 при пълен стомах. Намаляващата киселинност на стомаха стимулира отделянето на пепсиноген – ензим за храносмилане на протеини.

Гастрин кара мускулите на стомаха да започнат да се свиват и съкращават:

HCL (солна киселина), пепсин и болус се смесват и разбъркват
протеините се денатуризират и се произвежда стомашен вътрешен фактор

Тази кисела „супа“ от стомашни сокове, протеин и мазнини се нарича химус

А после?

Храносмилателните ензими се секретират от слюнката, панкреаса, стомашна киселина, жлъчен сок и всички те работят в синхрон. След определена възраст или при определени обстоятелства, производството им намалява. Когато хранана не е добра разградена, ние не успяваме да абсорбираме веществата и е възможно да се чувстваме гладни, въпреки че сме се нахранили. Тоест гладуваме за хранителни вещества. Възможни симптоми са тежест, подуване, газове, умора, непреработена храна и т.н.

Чревната фаза започва в тънкото черво. Химусът навлиза в дванадесетопръстника и дава насоки:

мазнините и протеините в химуса стимулират холецистокинин (CCK) да забави изпразването
дванадесетопръстника играе роля на ендокринна жлеза, която изпраща сигнали на панкреаса

Черният дроб произвежда жлъчен сок, който се съхранява в жлъчния мехур (жлъчка). Жлъчният сок облива мазнини в химуса и след това ги разпада на по-малки парчета. Панкреасът играе ролята на екзокринна жлеза като произвежда панкреатични сокове:
- бикарбонат
- панкреатични ензими

Киселиността на химуса кара клетките на дванадесетопръстните да освободят секретин в кръвта. Това сигнализира намаляването на HCL секреция и стимулира производство на бикарбонат от панкреаса. Присъствието на мазнини или протеини в химуса стимулира освобождаването на CKK (холецистокинин):

CKK казва на жлъчния мехур да се свива и да освободи жлъчен сок
CKK казва на панкреаса да освободи храносмилателни ензими в дванадесетопръстника
CKK дава сигнал на мозъка за ситост

Дванадесетопръстникът е свързан с храносмилането:

когато химусът напусне дванадесетопръстника, той е почти напълно храносмелен

Химусът се предвижва до тънкото черво в часта, която е покрита с вили, за да се абсорбират веществата. Перисталтиката предвижва химусът през празното черво и хълбочното черво, където се абсорбират нутриентите. Повечето въглехидрати се абсорбират като прости захари, а фибрите и устойчивото нишесте се предвижват до дебелото черво. Повечето протеини се абсорбират като аминокиселини.

Захарите и аминокиселините се абсорбират директно в кръвта и кръвоносните съдове на портната вена, които ги отнасят към черния дроб, където се разпределят в тялото. Абсорбирането на мазнини е малко по-сложно:

късите и повечето средно-верижни масни киселини се абсорбират от системата на портната вена
дълго-верижни масни киселини се абсорбират от лимфната система и след това достигат голяма вена

Хранителните вещества, които се абсорбират в кръвносната система се движат през или между клетките. По-голямата част от жлъчния сок се реабсорбира в тънкото черво.

Клетките в хълбочното черво (ileum) се чувствителни към нехраносмелени вещества в химуса и това забавя процеса на храносмилане и пътя към дебелото черво .

Това, което е останало от химуса се движи към дебелото черво.

нехраносмелени фибри
малко количество жлъчен сок
вода
изхвърлени клеки от храносмилателни тракт

До този етап повечето хранителни вещества са абсорбирани! Последните вещества, които се абсорбират в дебелото черво са:

вода и електролити / минерали
реабсорбиране на останалия жлъчен сок

Останалите отпадни вещества се оформят като изпражнения. Това изисква помощ от микробиома:

микробите в дебелото черво консумират това, което тялото не е успяло – като фибри, устойчиво нишесте и полифеноли
докато микробите се хранят, те произвеждат различни неща:

витамини като К и B
късо-верижни мастни киселини като маслена киселина (бутанова киселина)

Хормонът серотонин се произвежда от клетките в дебелото черво, но и се стримулира от различни бактерии, които ни помагат и за регулиране на перисталтиката.

Да погледнем стомашната киселина като един от важните моменти в храносмилането. Разбира се, тези симптоми могат да се свържат с много различни състояния, включително хранителна непоносимост, хормонален проблем, проблем в микробиома (недостиг на бактерии) и т.н. Използвайте тази статия с информативна цел 🙂

Липса на храносмилателни ензими

– тежест

– газове

– подуване на корема и/или червата

– умора и доспиване след хранене

– непреработени парченца храна в изпражненията

– изтъняване на косата и/или косопад

– чупливи нокти

– хронична умора

– кожни проблеми

Липса на стомашна киселина:

подуване
газове
оригване
киселини
запек и/или диария
несмляна храна в изпражненията
виене на свят след хранене
болка в стомаха след хранене
киселини, гадене и/или повръщане след хранене
задържане на вода
сърбежи в областта на ануса
лош дъх
чревен дисбаланс / стомашни инфекции
косопад
чупливи нокти
умора
кожни проблеми
анемия
дефицити на вимитани и минерали
дефицит на протеини

Какво може да направим за храносмилателните ензими?

Отделете време да седнете, когато се храните
Отделете време да вдишате дълбоко няколко пъти преди да започнете да се храните
Хранете се в спокойно състояние и бъдете благодарен
Отделете време да усетите вкусовете и ароматите на храната. Представете си как протича храносмилането.
Дъвчете всяка хапка поне 15-30 пъти. По-добре е да консумирате твърди храни, които да дъвчете, а не течни
Горчивите храни стимулират храносмислането
Правилно приготвяне на храната: покълване, ферментиране, накисване
Рутина – хранене в еднакъв часови пояс ежедневно

Какво може да направим за солната киселина?

Ролята на солната киселина започва още с разграждането на протеини.

В домашни условия тест за нивото на солна киселина може да се направи като се приеме 1 чаена лъжичка сода на гладно с малко вода. От 3 до 4-5 минути по-късно трябва да се появи оригване или газове. При повече от 5 минути или по-късно, това означава, че нивата са ниски. Ако се появят твърде бързо или продължат през деня, предизвиквайки неприятено усещане (като парене), тогава солната киселина е в повече. ВАЖНО: Aко се приемат лекарства за потискане на солната киселина (като инхибитори на протонната помпа – PPI), резултатите може да са грешни.

Стресът в тялото има влияние и това включва не само външния стрес от личния ни живот, но и некачествена храна, лоша стойка, тревога, лекарства като антибиотици, токсини в дома. Стресът е противоположната система на тази, която ни трябва за храносмилането. За него ни трябва парасимпатиковата система (спокойствие), а стресът активира симпатиковата (бий се или бягай – fight ot flight)

Некачествената храна включва възпалителни храни, преработени храни, излишък на захар, зърнени храни и други, които променят микробиома ни.

Бързо хранене (или на крак) – не успяваме да спазим целия процес на храносмилане, съответно ензимите не се синтезират и т.н.

Лекарства като PPI (инхибитори на протонната помпа) блокират киселината, тъй като се смята, че киселините са причинени от излишък на стомашна киселина, а всъщност е обратното.

SIBO (свръх растеж на бактерии в тънкото черва), хранителни непоносимости и т.н. са също възможни причини.

При недостиг

да подкрепяме процесът ОТГОРЕ надолу -> спокойно хранене & парасимпатиково състояние
да предоставяме кофактори и прекурсорни нутриенти
производство на HCL: цинк, електролитни минерали (натрий, калий, калций, магнезий, хлор, фосфор), вода
производство на енергия: B1, B2, B3, B5, B6, B12, магнезий, манган
горчиви храни
протеини
добра хидратация през целия ден, но НЕ по време на хранене
ябълков оцет и лимонов сок могат да помогнат за производството на HCL
сол – морска или каменна
колаген – костен бульон, колаген на прах или желатин – влияе добре на чревния тракс, както и на кожата, стомаха и червата като цяло
джинджифил – подпомага храносмилането
ферментирали храни – предоставят естествена солна киселина и пробиотични бактерии // естествено ферментирали зеленчуци като краставички са различни от туршиите
Betain HCL – хранителна добавка, която е добре да се използва под наблюдението на лекар!

Преди в медицината се е смятало, че киселините например са причинени от излишък на солна киселина, а според последните проучвания, това е заради недостиг (при повечето хора). Разбира се, зависи от конкретния случай.

При язви & гастрит PPI лекарствата често са необходими за кратък период от време, а при киселини (рефлукс), H. Pylori, хранителни непоносимости, кожни проблеми, leaky gut и т.н. причината може да е недостиг.

Храни & добавки, които могат да помогнат на храносмилането:

храносмилателни ензими (digestive enzymes) – има различни видове ензими и добавки спрямо това дали са комбинирани.
стомашна киселина (betaine HCl) – това е самостоятелна формула на киселината (може да се намери и в комбинация с ензими)
изсушена жлъчка (ox bile) – този продукт се препоръчва много често при премахната жлъчка и помага за жлъчните сокове (съоветно разграждането на мазнини)